ОБСТРУКЦИЯ (НЕПРОХОДИМОСТ, ИЛЕУС) НА ЧЕРВАТА
Следоперативните сраствания са най-голямата изолирана причина за чревна обструкция на дебелите черва с последващо оперативно лекуване (в 30 – 41% от случаите). Най-критично този проблем се проявява при обструкция на тънкото черво, (срастванията са основнатаа причина в 65 – 75% от случаитe).
Обструкцията на тънкото черво е най-сериозното усложнение, свързано със срастванията, с 10% риск от смъртен изход, ако не бъде веднага диагностицирана и лекувана.

ХРОНИЧНА БОЛКА В ТАЗА
Анализът на клиничните изследвания, обхванали почти 1 000 пациентки, страдащи от болки в таза, че най-често имащата отношение патология в 40 % от случаите са били сраствания.

ИНФЕРТИЛИТЕТ (БЕЗПЛОДИЕ)
Срастванията са основната причина за вторичен инфертилитет (безплодие) при жените. Те имат нежелано въздействие върху способността за зачеване, защото нарушават анатомията на аднексите (яйчниците, маточните тръби) и възпрепятстват движението на гаметата и ембриона. Изследванията показват, че срастванията причиняват перитонеален инфертилитет при 15–20% от жените.

Проблемите с маточните тръби също са причина за 40% от случаите на женско безплодие. Могат да се установят случаи, включващи постинфекциозно и постоперативно образуване на сраствания, свързано и с ендометриоза.
Всяка ендометриоза е съпроводена със сраствания в една или друга степен.

Въпреки че безплодието често е следствие от повече фактори, има несъмнена връзка между него и срастванията. При жени с безплодие вследствие на аднексиална адхезия след адхезиолиза (премахване на срастванията) се отчита процент забременявания 32 % и 45 % съответно след 12 и 24 месеца, срещу 11 и 16 % за същите периоди от време при нелекувани жени.

Друг проблем представляват ПОВТОРНИТЕ ОПЕРАЦИИ (РЕОПЕРАЦИИ) при пациентките със сраствания (повишаване на средствата за лечение, страдания за пациента).

При пациентки, които трябва да се подложат на нова операция, срастванията са важен усложняващ фактор, защото срастванията, образували се след предходната операция, чувствително УДЪЛЖАВАТ ВРЕМЕТРАЕНЕТО И РИСКОВЕТЕ НА НОВАТА ОПЕРАЦИЯ.
МНОГО СЕРИОЗЕН РИСК Е ВЪЗМОЖНОСТ ЗА НАРАНЯВАНЕ НА ОРГАНИТЕ В КОРЕМНАТА КУХИНА (19% риск от неумишлена перфорация на червото) и освен това е свързана с повишено новообразуване на сраствания след операцията.

ВЪТРЕМАТОЧНИ СРАСТВАНИЯ – могат да доведат до безплодие, поредни спонтанни аборти, нередовна менструация

КЛИНИЧНИ ДАННИ:
Резултатите от три мащабни изследвания, проведени във Великобритания, за честотата и влиянието на срастванията върху здравето на пациентите, т. нар. SCAR изследвания (Surgical and Clinical Adhaesion Research), показаха редица важни обстоятелства. Най-голям е рискът от повторно приемане за операция след операции на коремната кухина има през първата година след операцията (25%). Според данните от National Health System (NHS) рискът от повторно приемане при пациенти с предходна тазова или коремна операция е 2 пъти по-висок. Оказва се също, че при жените под 60 години има през 5-те години след операцията риск, причинен от сраствания, приблизително 10%.

Реоперацията вследствие предходни операции се удължава с до 20 – 24 минути.

Освен това изследванията показват подобрение в 50 – 90 % от случаите след лапароскопска адхезиолиза (премахване на сраствания по ендоскопски метод).

Съществуват редица стратегии за минимализиране на риска от формиране на сраствания, включващи минимално инвазивна хирургия, постоянна иригация и минимален контакт с чуждо тяло.
Въпреки това данните от проучването SCAR показват, че такива стратегии имат много малък ефект към днешна дата.

Същото проучване заключи „За жени подлагащи се на гинекологична операция и особено тези подлагащи се на операции на матката и фалопиевите тръби, които имат желание да забременеят, прилагането на добра хирургична практика, заедно с широкото прилагане на агенти намаляващи срастванията може да помогне да се редуцират повторните хоспитализации и да минимализира риска от усложнения като запушване на червата, вторично безплодие и болка.“