Сраствания след възпаление на сляпото черво на осеммесечна възраст
Добър ден, когато съм била на 8 месеца, съм изкарала възпаление на сляпото черво. Сега съм на 27 години и от доста време не мога да забременея. Сигурно имам сраствания, затова през септември ще ми правят лапароскопия. Ако открият сраствания, ще ги отстранят ли веднага? Ако да, има ли след това вероятност да забременея? Или какво да се прави оттам нататък? Благодаря.
Срастванията могат да се отстранят още в хода на лапароскопското изследване, но е малко вероятно да ги имате още от осеммесечна възраст. По-скоро може да се предполага, че сте прекарали възпаление на яйчниците в по-късна възраст. Ако се открият сраствания, лекарят веднага ще ги прекъсне, а за да не се появят пак (което става в 90-80 % от случаите), е важно да се използва някаква бариера срещу тях, с тази локализация е най-добре това да е HВ gel. Преди интервенцията се посъветвайте с лекаря си.
2) Непоносими болки в корема, случай с пациент след произшествие
Преди четири години при произшествие с велосипед воланът буквално се вряза в корема ми. Още на другия ден започна силно да ме боли, но тъй като имах много работа, не отидох да се прегледам. Здравословното ми състояние обаче непрекъснато се влошаваше, към болките се добавиха и чревни проблеми, посещението при лекар не можеше да се отлага повече. Веднага ме закараха в болницата в гр. Варна, там ми стана още по-зле, имах дори халюцинации. Лечението беше интензивно и продължи цели 8 седмици, след които най-после ме изписаха здрав.
За съжаление това състояние не продължи дълго, коремът отново започна да ме боли, постоянно имах висока седиментация и висока температура, над 41 ºC, заради тези признаци нееднократно ме хоспитализираха.
Но така и не откриха нищо, съдейки по лекарските находки, аз трябваше да съм здрав. Направих какви ли не изследвания – колоноскопия, вътрешно изследване с камера и CT, дори ревизионна операция на корема във болницата във Варна, при която беше отстранена непроходимостта на червата и бяха освободени червата, сраснали се с коремната стена. На третия ден след операцията пак получих силни болки в корема, направиха ми CT и на момента ме оперираха заради перфорация на тънкото черво, придружена със силно възпаление. След тази операция значително ми олекна. Затова съм убеден, че червата ми са се увредили още при инцидента с колелото.
За съжаление обаче коремът отново започна да ме боли, тъй като под влияние на възпаленията се появиха сраствания. Накрая не можех дори да ям, получих запек, а уринирането беше много болезнено. Всички урологични изследвания обаче излязоха отрицателни. Едва в болницата в София ми обясниха, че проблемите ми идват именно от срастванията, и ми препоръчаха да се оплача от операцията, която ми направиха във Варна. Там ми казаха, че сраствания, освен ако няма органична причина, не са заболяване и не се премахват. Връчиха ми запас от аналгетици и ми предложиха да ида на психолог. Опитах и тази алтернатива, но психологът само ми потвърди, че наистина имам проблем с корема и че не той е нужният специалист в моя случай.
Накрая реших да се справя сам с проблема си. Започнах да се интересувам от проблематиката на срастванията и да търся здравно заведение, където те се лекуват. Така попаднах на сайта за срастванията и на препарата Hyalobarrier gel. Обърнах се към фирмата, за да обсъдя условията за доставка на гела, и същевременно търсех хирургически център, предлагащ деструкция и премахване на сраствания. Исках центърът да е частен, бях готов да си платя лечението, за да съм сигурен, че работата ще е свършена както трябва. Накрая нещата се решиха от само себе си. Частният хирург д-р К., като ме видя да се гърча от болки, предписа CT. Така се откри още един проблем – кръв в коремната кухина, – и ме изпратиха незабавно в болницата Пирогов в София.
Тук се разбрахме с главния лекар, да направим операция и той накрая ме остави да го убедя да използваме гел срещу сраствания – на моя отговорност. След операцията разбрах, че съм имал много сраствания. на петнадесетия ден след операцията ме изписаха от болницата, на деветнадесетия тръгнах на работа. След тази интервенция и всъщност вече почти четири години след нея нямам болки в корема и се надявам и занапред да е така.
В хирургията в Пирогов буквално ги принудих да използват Hyalobarrier gel и, доколкото знам, съм бил първият с такова искане. Сега там използват гела против сраствания и при други болни. Цената му не се покрива от здравната каса, обаче със сигурност ви се изплаща да инвестирате в здравето си. Фирма „Новус“ ЕООД, представител на Нордик Фарма, охотно ми предостави богата информация. Аз смятам, че вече не е нужно при проблеми със сраствания да се оставяте да ви казват, че така или иначе сраствания ще се образуват след всяка операция. Лично се убедих, че за неприятностите със срастванията, които наистина изпробвах на собствен гръб, има решение.
К. Х.
3) Менструацията всеки месец буквално ме изтезаваше с болки.
Още в гимназията безпогрешно знаех кога ми наближава цикълът и, честна дума, никак не му се радвах. Това е защото имах много болезнена менструация, която всеки път ме изкарваше за няколко дни от строя. Налагаше се само да лежа, да си загрявам гърба и корема и да гълтам розови хапчета. В училище за щастие проявяваха разбиране, а аз винаги наваксвах с материала от пропуснатите дни.
По-лошо стана, когато тръгнах на работа. В началото ми опрощаваха по няколкото дни, в които отсъствах всеки месец, но с времето редовните ми отсъствия в повечето случаи създаваха проблеми. Веднъж дори ми се наложи да си сменя работата заради това.
Ходех редовно на преглед при гинеколожката ми, но нито веднъж не ми хрумна да й споделя за болезнената си менструация, пък и тя никога не ме попита. Мислех, че е нещо нормално, и майка ми и сестра ми имаха подобни болки, но истината е, че аз страдах повече от тях.
Започнах да се замислям за здравословното си състояние едва когато с партньора ми година и половина безрезултатно се опитвахме да си направим бебе. Това беше най-ужасният период в живота ми. Плачех по цели нощи и непрестанно изпитвах страх, че никога няма да стана майка.
За щастие по това време си смених лекарката. С новата гинеколожка при първоначалния преглед обсъдихме цялата ми анамнеза и стана дума и за менструацията. Когато й описах какви болки ме мъчат от години, лекарката много бързо разбра в какво е проблемът и ми даде направление за специалист. След лапароскопско изследване той установи, че проблемът ми е ендометриоза, заради която съм получила сраствания в корема. Подложих се на хормонално лечение, с което ендометриозата беше излекувана, а после ми отстраниха и срастванията, които се оказаха причината за безплодието ми.
Отначало аз изобщо не вярвах на тази находка, някак не ми се виждаше възможно сраснали тъкани да оказват влияние върху способността ми да зачена, но за щастие се оказа точно така. Доказателството, че съм излекувана и че лекарите наистина са открили причината за болките и безплодието ми, сега лежи тук до мен на дивана, на 7 месеца е и се казва В.
А. У. (27)
4) Започнах да се страхувам от секса!
Изгубих девствеността си на осемнайсет години с момче, с което ходехме от около месец. Честно казано, вече бях започнала да се чувствам странно, че още съм девствена на тази възраст. Затова при първата подходяща възможност се заехме с тази работа. Естествено, нямаше и грам романтика, но аз бях доволна, че съм го „отметнала“. След случката кървях още близо седмица. Но това не ме отказа от още сексуални преживявания. С Павел бяхме гаджета още седем месеца и имахме множество прекрасни нощи.
Разделихме се през пролетта, а след ваканцията аз заминах да следвам в София. Живеех на квартира с две състудентки. Повече от следването обаче ни интересуваха партитата и определено не купонясвахме само трите, всеки ден имахме и мъжка компания. Обичах секса, но понякога се случваше да не изпитвам никакво удоволствие от сексуалния акт. Отдавах го на това, че съм била пияна, неопитна или недостатъчно възбудена.
В трети курс се запознах с Мирослав. Този път си беше голяма любов. намерихме си друга квартира с него и до края на следването живяхме заедно. Беше много хубав период. Въпреки че Мирослав беше нежен и внимателен, аз все по-често имах болки при полов контакт. Нямах идея откъде са, а и гинеколожката ми не откри нищо, което би могло да ги причинява. Личното ми усещане беше, че нямам нужната настройка за секс и това започна леко да ме стресира.
Минаваше месец след месец, а болките се усилваха. Миро започна да се изнервя, според думите му се чувствал като калпав любовник, който не може да ме възбуди истински. Заради него дори се стараех да не споменавам за болките си. Да, обаче ме болеше все повече и повече. И то така, че започнах да си измислям какви ли не оправдания, за да не го направим в дадения ден.
Когато нещата стигнаха дотам, че в нашия секс се получи двумесечна пауза, Мирек побесня. Онази нощ страшно се изпокарахме, той излезе някъде и се върна чак на сутринта. Започна да си събира багажа с думите, че така повече не може. И аз знаех, че упреците му за качествена връзка, съчетана с добър секс, имат основание, но какво можех да направя?
Тогава си записах час при гинеколожката, твърдо решена да не допусна просто да ме претупат – все пак не бях някоя луда, която да си внушава, че има болки при полов акт? Лекарката ме изслуша и този път най-после предложи специално изследване. В клиниката ми откриха сраствания в областта на малкия таз, които най-вероятно бяха причината за моите проблеми. Направиха ми лапароскопска операция, при която срастванията бяха отстранени, и благодарение на някакъв препарат, който ми препоръча опериращият, не би трябвало да се появят отново.
Оттогава минаха два месеца. Миро се върна, той все пак е един разумен мъж. Сега трябва да си наваксаме всичките месеци, през които сексът, вместо да ми носи радост, беше за мен само травма. Сега той ми харесва много и очаквам с нетърпение всеки интимен миг с моя любим!
Катерина Г. (24)
5) След толкова помятания се случи чудо!
С мъжа ми се запознахме на бригада в Испания. Никога не бих предположила, че аз, момиче от Южна България, ще срещна момче от България толкова далеч от дома. След четири години връзка се оженихме и, както става обикновено, започнахме полека лека да планираме деца. Вече бяхме ремонтирали апартамента си и си бяхме създали в него семеен уют. Спрях противозачатъчните хапчета няколко дни след сватбата. Дори тайно се надявах, че може да забременея по време на сватбеното пътешествие. Но няколко седмици след като се завърнахме, разбрах, че за съжаление не се е получило.
Не се получи и през следващите седмици и аз започнах да се изнервям. Записах се за преглед при гинеколожката. Тя не откри нищо и ме изпрати с думите да си намеря някакво приятно занимание, за да не мисля постоянно за забременяването и да не се стресирам от това. Реших да тръгна на йога.
Не знам дали от йогата, или просто случайно, но след два месеца открих, че съм бременна! С мъжа ми не можехме да си намерим място от щастие и започнахме да очакваме с нетърпение малкото си съкровище. Отидох според предписанията на преглед при докторката и тя потвърди, че съм бременна в шестата седмица, обаче каза, че все още не вижда сърчицето на бебето. Даде ми час за контролен преглед след две седмици. За съжаление и при този преглед сърчицето не се видя на видеозона, а плодът все още беше много мъничък. Наложи се докторката да ми го повтори няколко пъти, не можех да повярвам – плодът не се развиваше и пометнах. След това гинеколожката ми обясни, че ме чака кюртаж на матката, за изчистване. Скъсах се да плача няколко нощи, но всички ми казваха, че такива неща се случват и че ще забременея пак. Подложих се на неприятната манипулация и веднага щом стана възможно, започнахме с мъжа ми пак да правим опити за бебе. Забременях още два пъти, но и двата пъти отново пометнах. Това беше голямо психическо изпитание и за двама ни и аз наистина започнах да се отчайвам.
Направиха ми няколко изследвания и чак при хистероскопията ми диагностицираха сраствания. Според лекарите са се получили при кюртажа на матката и заради тях не съм могла да износя следващите две бременности. В специализиран център, за който ми даде направление моята гинеколожка, премахнаха срастванията в матката, а след операцията приложиха специален гел, който да попречи да се образуват нови сраствания. Въпреки че си направих добросъвестно всички изследвания и интервенции, не се надявах особено и започнах да свиквам с мисълта, че навярно няма да бъда майка. Все пак с мъжа ми продължихме да опитваме.
Три месеца по-късно една сутрин ми се догади, всъщност от няколко дни не ми беше добре, но този път си беше истинско гадене. Хрумна ми да си направя тест за бременност и ето че се появиха две черти. Разбира се, много ме беше страх да не пометна пак, но тази бременност мина без никакви проблеми и през лятото ни се роди красиво момиченце с кафяви очи, Розалия. Използвам случая да благодаря на лекарите, които откриха причината за моите спонтанни аборти, отърваха ме от срастванията и така ни позволиха да станем щастливи родители на здраво бебче.
А. Б. (30)
6) Можете да имате бебе и след сраствания на яйчниците
С мъжа ми сме заедно вече доста години. Вдигнахме си малка къща недалеч от Велико Търново и започнахме да мислим за дете.
Смятах, че всичко ще тръгне по мед и масло, че след няколко месеца ще забременея и ще родя жадуваното бебче.
Но не стана така. Чакахме, опитвахме и се надявахме – първо година, после две…
Колкото повече време минаваше, толкова повече се отчайвах. С мъжа ми много се обичаме, щяхме да бъдем добри родители. Детето ни щеше да е осигурено и наистина обсипано с любов. Къщата ни е хубава, с градина, близо до природата и близо до града – на малкото сигурно щеше да му харесва там. Особено мъжът ми си мечтаеше за син, но времето минаваше, първо месеци, после години, вече ни беше все едно дали ще е момиченце или момченце, просто искахме да споделим живота си с едно малко човече. За нещастие не се получаваше. Накрая решихме да се обърнем към специалист, въпреки че съпругът ми дълго се противеше на тази идея. Нали ги знаете мъжете. Но нищо друго не ни оставаше. Подложих се на много обстоен гинекологичен преглед, мъжът ми също си направи нужните изследвания, включително спермограма. Всичко беше наред, и двамата бяхме здрави, а докторите недоумяваха защо не успяваме да заченем дете.
Когато след време веднъж, почти примирена с положението си, обсъждах със своя гинеколог болезнените си менструации, на него му хрумна спасителна мисъл. Работата е там, че от време на време страдах от остри болки ниско в корема, които ставаха особено силни по време на цикъла ми. Но понякога се обаждаха и в моменти, когато най-малко ги очаквах, например сутрин рано или преди сън. Всеки път имах чувството, че някой изневиделица ми забива нож в корема. Никога не съм била от хората, дето тичат при доктора заради най-малкия бодеж, така че и този проблем споделих със своя лекар излишно късно. Резултатите от изследването показаха, че нямам нито простуда, нито инфекция. Накрая, след всички възможни прегледи, моят гинеколог ме прати на контролна лапароскопия, за да се види дали случайно нямам сраствания. Всъщност това беше единствената останала възможност. В една пражка клиника ми направиха тази лека операция и тъй като при нея откриха срастванията, веднага ги премахнаха оперативно. После опериращият ми обясни, че освен това по време на операцията са използвали някакво средство срещу сраствания, което щяло да попречи органите ми да се сраснат пак там, където не трябва.
Когато всичко това мина, започнахме пак да правим опити за бебе. Честно казано, вече дори не се надявах и не исках да храня напразни надежди, че след такава рутинна интервенция ще се получи и наистина ще забременея. Освен това все не можех да проумея откъде всъщност при мен са се получили тези сраствания? Накрая ми го обясни пак моят гинеколог при един от прегледите. Като дванайсетгодишна ме бяха оперирали от апендицит и ето че тази операция за малко да ме лиши от възможността да гушкам сладкото си момиченце. Дъщеричката ни се роди точно година след отстраняването на срастванията, които всъщност бяха променили формата на маточните ми тръби и те бяха станали непроходими на едно място, чак до операцията. Ние и двамата вече сме преминали трийсет и пет годишна възраст, но преживяваме радостта от родителството с пълна мяра и сме благодарни на всички свръхестествени и лекарски сили, които ни помогнаха да изживеем това щастие.
Х. С. (37 години)